Творчестваа

Заглавие: Творчестваа Съб Яну 22, 2011 12:45 pm

Хе,реших да създам една моя темичкаа,ноо тук ще слагам стихчета с рими ;дд.

******
Лили край Ропотамо

Лилии,лилии сре Ропотамо!
Отидохме:Петър,аз и сестра му.
Коя е сестра му?Тя също е Лилия-
гордост на цялата тяхна фамилия.

Красота и изящество край Ропотамо.
Смъкнахме с Петър апарати от рамо.
Той водната лилия снимашее,милия.
Аз снимах сестра му-красивата Лилия.

Заглавие: Re: Творчестваа Чет Фев 03, 2011 12:45 pm

Това съм го чела в учебника ми по литература от втори клас о.О

Заглавие: Re: Творчестваа Чет Фев 03, 2011 3:19 pm

Така ли? ^^ ;дд

А бурите връхлитат пак
една след друга.
Понякога са силни -
трещи и пука.
Понякога са тихи -
по щетите виждаш силата.
Но всички те
са отчаяно обречени.
Разбиват се
в Крайъгълния Камък.

Заглавие: Re: Творчестваа Вто Фев 15, 2011 6:44 pm

Мога всичко с въображение
и със мъничко умение!
Мога аз да съм художник,
да рисувам на триножник.
Мога да съм сервитьорка
или циркова актьорка.
Мога да съм аз готвачка
или циркова ездачка.
Мога да съм алпинист,
музикант или солист.
Мога да съм аз цветарка
или малка обущарка.
Мога да съм аз певец,
съдия или ловец.
Мога да съм аз писател,
композитор и изследовател.
Трябва само въображение,
но и мъничко умение!

Заглавие: Re: Творчестваа Пон Апр 04, 2011 6:10 pm

Жерави

Откъде се носи това жално къркане на птици!
Наоколо
се не мярка нищо. Полето е обляно от последната есенна усмивка на
слънцето. Гората мълчи. По нейната тъмна зеленина личат като рани големи
червени петна, изгорени от сланата. Никъде птичка. Само нашият вечен
познайник – сивото врабче, подскача из клонките и загрижено си чурулика.
Де сте, малки песнопойни птички, мили летни гостенки?
Гората мълчи. Тих ветрец леко разклаща клоните. По земята падат жълти листа като мъртви златни птички.
И ето пак се чува жално, еднообразно, отчетливо гракане, прилично на болезнен плач.
По
широкия друм през полето върви бързо самотен пътник с товар на гърба, с
тояга в ръка. Той се връща в своята родина, при децата си и иде може би
от много далече. Той чува жалния плач на невидимите птици, спира се и
оглежда наоколо. После вдига глава към високото небе. Шапката му пада.
Той не се навежда да я вземе, а гледа.
Високо-високо в синевината на
ясното небе стройни войнишки редици си отиват жеравите. Едвам-едвам се
виждат. Колко са красиви редовете им горе там в тяхното хубаво свободно
царство! Те гракат и сякаш ни казват: ”Простете, простете!...”
Пътникът
ги гледа дълго, после се навежда, взима си шапката, размахва я няколко
пъти пътниците във висинето и сам поема своя път.
Сбогом, мили, хубави редици-жерави!

Заглавие: Re: Творчестваа Пон Апр 04, 2011 6:11 pm

Безжизнен, измъчен стон от нищото извира
времето безкрайно, спъва се за миг - и спира!
Секунда на безвремие. Отминали моменти,
въртят се те безпирно върху мойта кинолента.
Вечност във един кратък стоп прелива,
чувства, спомени, емоции всичко си отива!

******
Лили край езерцето
Лили край езерото голямо.
Се сврича ,гледка и си тича.
Щом погледне в миг захлас
щом чуе едър глас.
Веднага зашумява
за голяма изненада.